Еволюция на любовта – стъпки към щастие и любов

Някога, преди светлината да докосне океаните, преди да се научим да издишваме от дробове, ти и аз сме вдишвали през хриле и издишвали през мехурчета. Имали сме ципи между пръстите, малки сърца, които са биели едно за друго, и сме плували в някой древен океан. Там, в тъмната вода, сме избягвали челюстите на хищници и сме се крили в сенките на подводните скали… и сме чакали.

Когато земята ни е призовала, изплувахме на брега. Умирали сме хиляди пъти, само за да се родим отново, по-силни, по-близки. И отново сме чакали. Между бурите и гръмотевиците сме събличали люспите си и сме се изправили на крака, за да се движим свободно, по-близо до светлината, по-близо един до друг. И отново сме чакали.

Чакали сме, за да загубим ципите по ръцете си, да се превърнем от обикновени същества в човеци, които могат да се обичат по начини, непознати дори на природата. Чакали сме, за да усетим първото докосване на пръсти в пръсти. За да можем да преплетем ръцете си, да усетим топлината на любовта, която не е просто инстинкт, а избор.

Любовта ни е пътешествие, по-древно от времето. Тя е еволюция, която продължава и днес – от първото мехурче в океана до този момент, в който ти държа ръката си.