Защо спряхме да бъдем мъже и се превърнахме в “чувствителни консуматори на съдържание”

Някога, и то не толкова отдавна, да си мъж означаваше нещо. Означаваше, че си надежден, че думата ти тежи, че ако трябва да караш 20 километра пеша, за да оправиш нещо — просто го правиш, без да го сваляш на stories-та в Instagram.

Днес обаче сме свидетели на нещо странно. Мъжете масово заприличват на изплашени лабрадори, които се оглеждат за одобрение, преди да си почешат собственото копче. Вдъхновени от безбройните “мениджъри на вдъхновение” в социалните мрежи, ние започнахме да бъркаме егото с характер, а броя на лайковете – с лична стойност.

1. От “да построиш къща” до “да изглеждаш добре на снимка пред чуждата”

Истинският мъж се разпознаваше по делата. Дядо ти, ако е искал да има маса, е отивал в гората, отсичал дървото и я е правил. После е сядал на нея, пиел е виното, което сам е отгледал, и е мълчал.

Днес обаче сме в ерата на перформативната мъжественост. Всички сме станали архитекти на собствения си имидж в Instagram. Без значение дали караш ръждясал “Голф 2” или служебна кола с надпис “Куриер”, важното е да направиш кадър с филтър “1960”, да го публикуваш с надслов “Добрият стар дизел” и да чакаш одобрението на непознати хора. Стигнахме дотам, че е по-важно да изглеждаме, че си живеем живота, отколкото наистина да го живеем.

2. Мъжът като нарцистичен развалина

Помниш ли онзи тип от училище, който можеше да запали огън с една запалка и малко вестник? Къде е той днес? Най-вероятно гледа наръчник в YouTube “Как да запаля огън, без да ми се изпоти крема за лице”.

Превърнахме се в крехки същества. Ако ни обидиш, ние не те бием (както е редно), ами отиваме да пием бира и да се оплакваме на приятелите си колко сме били наранени. Ако имаме проблем с колата, не отваряме капака, за да видим какво става, ами веднага търсим във Facebook групата на модела кой майстор е евтин и “да не ме изкефи”.

Списание BroDude отдавна бичува този тип поведение – превърнахме се в мъже, които четат как да бъдат мъже, вместо просто да бъдат такива. Има милион статии за “10-те начина да бъдеш по-уверен” и “7-те тайни на алфа мъжаря”, но реално, когато дойде истински проблем (скъса ти парното, падна градушка на колата или трябва да защитиш приятелката си на улицата), ние сме безпомощни.

3. Инфантилността – новата суперсила

Виж героите от филмите, които ни продават днес. Това са вечно объркани, съмняващи се и плачещи типове, които търсят себе си. Преди имаше Роки, който тичаше по стъпала и газеше месо. Днес имаме супергерой, който ходи на терапия, защото го е страх от височина.

Това не е еманципация, чувак – това е деградация. Никой не ти казва да не уважаваш чувствата си, но има граница между “чувствителен” и “развалина, която спира да диша, ако няма Wi-Fi”. Ние, българите, сме народ, оцелял сред огън и лед, през пет века робство и преходи. А сега един мъж се стряска, ако барманът не му сложи коктейлното чадърче. Срам.

4. Как да спрем да бъдем меки?

Ако си стигнал до тук и не ти е писнало от собствения си отражен във фейса образ, ето няколко идеи – безплатни, груби и действащи.

Първо: Спри да се снимаш. Наистина. Изтрий приложенията, в които само позираш. Направи нещо истинско – избели си стените вкъщи сам, без майстор. Ще изглежда зле, но ще е твое.
Второ: Помогни на някого. Истински, без да ти трябва да го покажеш. Например на съседа си – да му пренесе някоя тежест.
Трето: Научи се да мълчиш. Не е нужно да коментираш всичко, което ти мине през ума. Мълчанието наистина е злато.

Според изследване на Полина Пенкова от СУ, представата за мъжественост в българската литература (и реално в живота ни) винаги е минавала през способността за действие и поемане на отговорност . Тоест, да си мъж означава да действаш, а не да консумираш.

И накрая: Престани да четеш статии като тази и да търсиш лесни отговори. Няма ги. BroDude отдавна ни учи, че животът не е наръчник за употреба. Той е мръсен, кървав и понякога несправедлив. Но ако спреш да търсиш вината в другите и външните фактори, ако вдигнеш задника си от дивана и си вземеш чука, за да оправиш нещо — било то счупената пейка пред блока или собствения си живот — тогава, браво, чувак. Тогава си заслужил бирата довечера.

Или както би казал дядо ти: “Стига си цвилил, ставай да вършиш работа.”